Географско положение и природно-ресурсен потенциал. В териториалния обхват на района се включват западните части на Южна България. На север граничи със Северозападния, а на изток – с Южния централен район. Западната му граница съвпада с държавната граница със Сърбия и Македония и е част от външните граници на Европейския съюз, докато южната му граница с Гърция е вътрешна за ЕС. Това влияе върху възможностите и ограниченията за развитие на трансграничното сътрудничество с тези страни. По територия Югозападния район е на второ място в страната след Южния централен район. Площта му възлиза на 20 306 км2, което представлява 18,29 % от територията на страната. Той включва пет административни области – Софийска, София (столица), Перник, Кюстендил и Благоевград. Най-голяма по територия е Софийска област, а най-малка – София (столица). В района има 52 общини и 954 населени места, от които 48 града.

В района преобладава планинско-котловинният релеф. На север се намират южните дялове на Западна и част от Средна Стара планина, западните Задбалкански котловини (Софийска, Златишко-Пирдопска и др.), Витошкото и Ихтиманското Средногорие, част от Същинска Средна гора, Ихтиманската и Самоковската котловина. В западната периферия на района са разположени Краището и Осогово-Беласишката планинска група. В обхвата на района попадат също двете най-високи планини в България – Рила (в. Мусала, 2 925 м) и Пирин (в. Вихрен, 2 914 м), западните склонове на родопския рид Дъбраш и южната гранична планина Славянка. По долините на Струма и Места има множество котловини, долинни разширения и проломи, в които е развита основната част от селищната мрежа и транспортната инфраструктура на района. Високият и силно разчленен планински релеф затруднява транспортните връзки, но наличието на многобройни природни забележителности благоприятства развитието на туризма и зимните спортове. Полезните изкопаеми в района са представени от находища на кафяви (Бобовдолски, Пернишки и Пирински басейн), лигнитни (Софийски, Гоцеделчевски и Кюстендилски басейн) и антрацитни въглища (Свогенски басейн), на руди на черни и цветни метали (железни руди в Кремиковското находище, медни руди в Средногорието и Етрополския балкан, оловно-цинкови руди в Осоговска планина и др.) и на нерудни изкопаеми (огнеупорни и керамични глини, варовик, мрамор, барит, фосфорити и др.). Находищата на разнообразни полезни изкопаеми са източник на суровини за енергетиката, черната и цветната металургия, строителството и много други отрасли на регионалната икономика. В териториите с надморска височина над 1 000 м климатът е планински. Той се характеризира с неголеми годишни температурни амплитуди (под 20 °C и значително годишно количество на валежите (над 800-1000 мм), което варира в зависимост от надморската височина и изложението на слоновете. Продължителното задържане на снежната покривка затруднява подържането на пътната мрежа в планинските участъци. В по-ниските места климатът е умерено-континентален (в северните части на района), преходно-континентален (в средните части) и континентално-средиземноморски (в най-южните части). Климатът в планинските райони ограничава възможностите за отглеждане на взискателни към топлината земеделски култури и затруднява строителството и подържането на техническата инфраструктура. В котловинните полета с умерено-континентален и преходно-континентален климат агроклиматичните условия благоприятстват развитието на почти всички отглеждани в района култури. В най-южните части средиземноморските черти на климата позволяват отглеждането на топлолюбиви и южни култури. Басейните на реките, които протичат в района, принадлежат към Беломорската водосборна област, с изключение на поречията на Искър, Нишава, Ерма и техните притоци, които принадлежат към Дунавския басейн. От Рила извират реките Искър, Марица и Места, а от Витоша – най-дългата река в района – Струма. Районът е богат на грунтови, напорни, карстови и най-вече на термоминерални води. В Рила и Пирин има множество високопланински езера, образувани след разтопяването на планинските ледници преди хиляди години. В района се намира яз. „Искър” (най-големият по обем в страната), както и редица други по-малки язовири. Водните ресурси се използват многофункционално – за напояване, за производство на електроенергия, за водоснабдяване на селищата, за балнеолечебни и други цели. Почвената покривка в района е представена от зонални и азонални почвени типове. Зоналните почви (смолници, канелени и кафяви горски, планинско-ливадни почви и др.) са височинно зонирани. Развити са предимно във високите котловинни полета и хълмистите и планинските територии на района. От тях най-висок агроекологичен потенциал притежават смолниците и канелените горски почви. По-ограничено разпространение имат азоналните почвени типове (алувиално-ливадни, делувиално-ливадни, хумусно-карбонатни и др.), като с по-високо естествено плодородие са алувиално-ливадните почви. Планинските части на района, където са разпространени широколистни, смесени и иглолистни гори, естествени ливади и пасища, са подходящи за развитието на горското стопанство, пасищното животновъдство и туризма. В обхвата му се намират около 14 % от земеделските земи и 27 % от горските територии в страната. На Софийска област и област Благоевград се падат 62 % от земеделските земи и около ¾ от горските територии на района. Най-голям дял (42 %) от териториите за добив на полезни изкопаеми в района се намират в област Благоевград.

Демографска ситуация. По брой на населението районът е на първо място в страната. Към 31.12.2007 г. в него живеят 2 114 568 д., което представлява 27,67 % от населението на страната. Географската му гъстота (104,13 д./км2) е над средната за страната (68,9 д./км2) и по този показател районът е на първо място. Населението е изключително неравномерно разпределено по неговата територия, като най-голяма е концентрацията му в област София-столица, а най-малка в планински райони и най-вече в общините, разположени по границата със Сърбия, Македония и Гърция. Най-голяма в района е гъстотата на населението в област София-столица (919,85 д./км2), а най-малка – в Софийска област (36,32 д./км2). Над 80 % от населението на района живее в градовете, като делът на градските жители е значително по-висок от средния за страната (70,7 %). Най-големият град в района и страната е София (с над 1,1 млн.ж.). Югозападният район е единственият, в който се регистрира увеличаване на населението. Това увеличение обаче е за сметка на нарастването му в област София-столица, докато във всички останали области на района населението н намалява. Увеличението на броя на жителите в столицата се дължи на високите положителни стойности на миграционното им салдо. Естественият прираст в района е отрицателен (-3,6 ‰). Най-високи са отрицателните стойности в областите Кюстендил и Перник (съответно -9,6 и -9,7‰), а най-ниски – в областите Благоевград и София-столица (около -2 ‰). Относителният дял на населението до 15 г. (12,7 %) е под средния за страната (13,4 %). Този дял е най-голям в област Благоевград (14,28 %), а най-малък – в области Перник (11,02 %). Средният относителен дял на населението в надтрудоспособна възраст (16,2 %) е под средния за страната (17,32 %), но в областите Кюстендил и Перник той надхвърля 20 %. Към края на 2007 г. механичният прираст е над 5,5 хил.д., но той изцяло се дължи на положителното миграционно салдо в София-столица (близо 5,1 хил.д.). Макар и незначителни, стойностите на механичния прираст са положителни също в Софийска и Пернишка област (съответно 261 д. и 452 д.). В областите Благоевград и Кюстендил механичният прираст е отрицателен. С изключение на област София-столица
миграционните потоци са насочени от селата и малките градове към столицата, областните центрове и чужбина. Етническият състав на населението в района е хомогенен. По данни от преброяването през 2001 г. над половината от населението на две общини (Якоруда и Белица) се самоопределя като турско, докато във всички останали общини в района преобладава българският етнически елемент. Значителен контингент от ромско население има в общините Ихтиман, Самоков и Долна баня, в които делът на ромите е между 10 и 20 %.

Икономическо развитие. Икономиката в Югозападния район създава 40,45 % от БВП на страната и по този показател той далеч изпреварва всички останали райони. По БВП на човек от населението (EUR 2957) той е на първо място в страната, като стойността на показателя представлява 146 % спрямо средната за страната и 49 % от средната за регионите в ЕС-27.

Брутен вътрешен продукт на човек към 31.12.2005 г. в Югозападния район, лв

По производителност на труда районът също е на първо място в страната. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към началото на 2006 г. възлизат на около 5,86 млрд.лв или 63,7 % от общия обем на ПЧИ в страната. По този показател районът също е на първо място в страната. Над 96 % от ПЧИ в района се падат само на Софийска област и София-столица. По ПЧИ на глава от населението ($ 2125) районът изпреварва всички останали райони в страната, като стойността на показателя е 2,4 пъти по-висока от средната за страната ($ 905). София-столица е водеща във формирането на регионалния БВП – на нея се падат около ¾ от създавания в района БВП и почти ⅓ от създавания в страната БВП. Най-малък дял от БВП на района формира икономиката на областите Перник и Кюстендил (съответно 4,1 и 4,8 %). По обем на брутната добавена стойност (БДС) – 7 285 млн. евро, Югозападният район също е на първо място в страната. Най-голям дял в структурата на брутната добавена стойност (БДС) в района заема секторът на услугите (66,3 %) и по този покаказател той е първо място. Водещи в сектора са търговията и туризма, транспортът, административното обслужване и бизнес-услугите, здравеопазването, образованието и др. Около 82,9 % от БДС на района в сектора на услугите се формира в София-столица, в която над половината от продажбите в сектора се формират от отрасъла „търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството”. По относителен дял на аграрния сектор (4,1 %) в структурата на БДС районът е на последно място, а по дял на индустриалния сектор (29,6 %) – на трето място в страната. С най-голям принос във формирането на БДС в аграрния сектор на района е област Благоевград, а с най-малък – София-столица, в която обаче се формират почти ⅔ от БДС на района в сектора на индустрията. Водещи в сектора на индустрията са черната и цветната металургия, редица подоотрасли на машиностроенето (електроника, металообработване, електротехническо и транспортно машиностроене и др.), химическата индустрия (производство на лекарства, парфюмерия, каучукови изделия и пластмаси), дървопреработването и производството на мебели, производството на храни и напитки, текстилната и шивашката промишленост, обработката на кожи и производството на кожени изделия, обувки и др. По показателя обработваема земя на човек от населението (2,49 дка/човек) Югозападният район е на последно място в страната. По данни за 2007 г. използваната земеделска земя в него възлиза на 565 846 ха, което представлява 90,0 % от площите със селскостопанско предназначение. В стуктурата на използваната земеделска земя в района най-голям дял (76,2 %) имат постоянно затревените площи, вкл. ливади и овощни градини, като поради особеностите на релефа и почвено-климатичните условия основната им част е концентрирана в Софийска област и област Благоевград. Делът на площите със зърнени култури (вкл. за фураж) възлиза на около 7,3 % от използваната земеделска площ в района, като половината от тях се намират в Софийска област. Трайните насаждения представляват 3,8 % от използваната земеделска площ, като на областите Благоевград и Кюстендил се падат ¾ от общата площ на трайните насаждения в района. Останалата използвана земеделска площ е със зеленчуци, маслодайни и технически култури, ливади и едногодишни фуражни култури (без царевица) и угари. С най-висок дял на използваната земеделска площ от общата площ със селскостопанско предназначение в района е област Благоевград (91,3 %), а с най-малък – област Кюстендил (87,2 %). Като се изключат двата причерноморски района (Североизточния и Югоизточния), Югозападният район разполага с най-висок потенциал в страната за развитие на туристическия сектор. Съществени негови сравнителни предимства са голямата концентрация на природни и културно-исторически обекти, благоприятното му транспортно-географско положение, добрата инфрастурктурна обезпеченост на туристическия бизнес, наличието на висококвалифицирани кадри в сектора и др. От средствата за подслон в страната около 12 % се намират в Югозападния район, като в София-столица са съсредоточени почти половината от легловата база и 68 % от реализираните нощувки в района. На района се падат 21 % от общите приходи от нощувки в страната, като 82 % от тях са в София-столица. От останалите области по-значим принос в туристическия сектор има област Благоевград.

Социална сфера. През 2006 г. равнището на безработица в района (6,34 %) е било най-ниското за страната (9,61 %). Най-ниска е била безработицата в София-столица (2,40 %), където стойността й е около три пъти по-ниска от средната за ЕС-27 (7,8 %). През същата година най-висока безработица е регистрирана в Софийска област (10,01 % ), а в останалите области нивото на безработица варира от 8,03 % (в област Благоевград) до 8,32 % и 9,94 % (съответно в областите Перник и Кюстендил). През 2007 г. общият брой на безработните лица в района е 43 021 д., а коефициентът на безработица – 6,41 % (най-ниският в страната). През същата година най-висока е безработицата в Софийска област (8,82 %), а най-ниска – в област София-столица (1,81 %), което е най-ниска стойност за страната. В района все още има редица общини като Белица, Якоруда, Трън, Брезник, Долна баня, Ихтиман, Самоков, Невестино, Трекляно и др., в които безработицата представлява тежък социален проблем. В тях се отчитат и високи дялове на рисковите социални групи (дълговременно безработните лица, безработните жени, безработните младежи до 29 г. възраст, безработните лица без специалност и професия). Обезпечеността на населението в района с медицински персонал е над средните показатели за страната. Това обаче се дължи на високите стойности на показателите за столицата. Средно в района на един лекар се падат 246 души (при средно за страната 273 души), а на един стоматолог – 953 души (при средно за страната 1 179 души). Най-добре осигурено с лекари е населението в гр. София, където на един лекар се падат 207 души, а на един стоматолог – 780 души. Най-неблагоприятни са показателите за област Благоевград, където на един лекар се падат 401 души, и за Софийска област, където на един стоматолог се падат 2 163 души. Главен културен и образователен център в района и страната е София. В нея се намират множество културни институции с национално значение, Българската академия на науките, 22 от 26-те висши училища и 178 от 212-те центъра за професионално обучение в района.

Техническа инфраструктура. Благоприятното транспортно-географско положение на района, особеностите на релефа му, както и водещото му място в социално-икономическото развитие на страната, са сред главните фактори, влияещи върху състоянието и развитието на транспортната му инфраструктура. В района са представени всички видове транспорт, с изключение на водния. Главните шосейни пътища и ж.п. линии в района са части от трансевропейските транспортни коридори ІV, VІІІ и Х. През територията му преминават автомагистралите “Тракия” и „Хемус”, трасето на автомагистрала „Люлин”, меридионалният път Видин-София-Кулата, диагоналният път от Белград през Ниш и София за Истанбул, както и паралелният път ог Гюешево през Кюстендил и Дупница за Пловдив. Дължината на пътищата от републиканската пътна мрежа в района възлиза на 3 266 км, от които 4 % (118 км) са магистрали (което е над ⅓ от общата дължина на магистралите в страната), 19 % първокласни, 19 % второкласни и 59 % третокласни пътища. Над 45 % дължината на националната пътна мрежа в района се пада на Софийска област. Гъстота на пътищата от републиканската мрежа възлиза на 160,8 км/1000 км2 и по този показател Югозападният район е на предпоследно място преди Югоизточния. Най-голяма в района е гъстотата на пътищата в област Перник и Софийска област, а най-малка – в област Благоевград. По обем на товарните превози от автомобилния транспорт в района водещо място заема област Благоевград, следвана от София-столица и областите Софийска, Перник и Кюстендил. През района преминават и няколко международни железопътни линии (Белград-София-Пловдив-Истанбул, София-Русе-Букурещ-Москва и София-Кулата-Атина). От летище София има редовни полети до Варна и Бургас и до редица държави в света. Състояние на околната среда. Силното развитие на някои отрасли от добивния и вторичния сектор доведоха до влошаване на състоянието на околната среда в районите на Кремиковци, Пирдоп, Перник, Бобовдол и др. Влошаването на екологичната обстановка се дължи и на прекомерната концентрация на население и производствени предприятия в областните центрове и другите големи градове. Това създава не само екологични, но и сериозни градоустройствени, транспортни и други проблеми. Районът е на предпоследно място в страната по дял на населението, обслужвано от водоснабдителната система (98,8 %). Районът е на първо място в страната по дял на населението, обслужвано от канализационната система (85,2 %) и по дял на населението, обслужвано от пречиствателни станции за отпадни води (66,2 %). За опазването на околната среда и биоразнообразието голяма част от територията му е включена в системата от защитени природни територии и обекти. В териториалния обхват на района попадат изцяло или части от трите национални парка („Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”), редица природни паркове („Врачански Балкан”, „Витоша” и др.), множество природни, архитектурни и историко-археологически резервати, природни забележителности, защитени местности и др.